Нов път към по-ефективна имунотерапия?

Белите кръвни клетки, известни преди само като помощник на имунната система, изглежда също са подбудители на защитните сили на организма срещу ракови образувания. Това ново проучване може да доведе до по-ефективна имунотерапия – обещаващо лечение, при което се използва собствената имунна система, а не радиация или химиотерапевтици, които атакуват раковите клетки.

В проучване върху животни изследователи от Вашингтонския щатски университет открили, че популация от Т-клетки, наречени CD4-позитивни помощни Т-клетки, помагат за стартиране на верига от антитуморни имунни защити, които позволяват на клетките убийци да инфилтрират по-добре меланома и рака на гърдата. Т-клетките принадлежат към клас бели кръвни клетки, известни като лимфоцити, които се движат в лимфната система на тялото.

Много предишни проучвания и настоящи имунотерапии се фокусират предимно върху ролята на един тип клетки убийци, наречени CD8-позитивни Т-клетки. И все пак, по-малко от 20% от пациентите отговарят на тези терапии и иницииращата роля на CD4-позитивните помощни клетки можe да направи тази имунотерапия по-ефективна, казва Хуи Джанг, водещ автор на проучването, публикувано в Journal of Immunology.

„Една от най-предизвикателните части на настоящата имунотерапия срещу рак е ниският процент на успеваемост. Липсата на познания за това как да се засили лимфоцитната инфилтрация в тумора пречи на успеха за подобряване на степента на отговор към туморната имунотерапия. Нашето откритие показва обещание за решаване на този проблем.“
– Хуи Джанг, асистент професор по фармацевтични науки на WSU

Ракът е втората водеща причина за смърт в световен мащаб. В момента хирургията, химиотерапията и лъчевата терапия са конвенционалните подходи за лечение на рак. Въпреки това, тези подходи не могат да излекуват много видове рак, тъй като някои стават метастатични, разпространявайки се от първичния тумор в цялото тяло, а някои ракови стволови клетки могат да станат резистентни на химиотерапия и радиация.

Като сравнително ново лечение, имунотерапията е обещаваща за излекуване на редица ракови заболявания, но само относително малък брой пациенти отговарят на него. Изследователският екип на Джанг се надява да промени това със знанието за механизмите, които помагат да се стартира имунната защита на тялото.

Естествените клетки убийци са вродени и се движат из тялото. Те действат като първа линия на защита в нашата имунна система, но не могат сами да разпознаят специфични антигени – токсини или други чужди вещества в тялото. След като естествените клетки убийци започнат да работят, пристигат CD8-позитивните Т-клетки, които могат да разпознават специфични антигени. Докато CD8-позитивните Т-клетки и техните механизми са добре проучени и се използват в настоящите имунотерапии, не се знае много за това как да се активира антитуморната функция на естествените клетки убийци.

Използвайки експерименти с генетични нокаут мишки, групата на Джанг открива доказателства, че определен тип CD4-позитивни Т-клетки, наречени Т-клетки на паметта, пребиваващи в тъкани, могат да бъдат от решаващо значение за активиране на тези първи линии на естествени защитници на клетки-убийци. Техните експерименти показват, че са ефективни както срещу меланома, така и срещу тумори на гърдата.

„Открихме, че тази специфична популация от CD4 Т-клетки е ключовият играч за иницииране на антитуморния имунитет“, казва Джанг.

Специфичните CD4 Т-клетки заедно с естествените клетки убийци не само убиват туморните клетки и контролират туморната прогресия, но също така засилват инфилтрацията на други бели кръвни клетки или лимфоцити в тумора.

В бъдещи проучвания изследователите планират да продължат да изследват точните клетъчни и молекулярни механизми на този антитуморен имунитет. Първо при мишки, за да разработят по-ефективна имунотерапия за лечение на рак. След това екипът се надява да премине към клинични изпитвания при хора.

„Нашата цел е да разработим мощен подход за имунотерапия срещу рак, който да е ефективен за всички пациенти с различни видове рак“, казва Джанг.

Това изследване е подкрепено от Националните здравни институти, както и от стартовите фондове на Вашингтонския щатски университет по фармация и фармацевтични науки.

Източници: Вашингтонски щатски университет (WSU); www.news-medical.net/