Това да знаем кои клетки пораждат определени видове рак може да подобри разбирането за туморния растеж и развитието му, включително как се е променил генетично с течение на времето.
Разкриването на туморния растеж и развитието му става възможно с помощта на нова техника, наречена пространствена транскриптомика, която позволява на учените да видят какви генетични промени се случват, без да разрушават тъканта, която гледат. Това добавя ново измерение, което изследователите сега използват, за да разкрият кои клетки са мутирали и къде.
Настоящите техники за изследване на генетиката на клетките и туморния растеж включват вземане на проба от раковата област и анализиране на ДНК на тези клетки. Проблемът е, че много видове рак, като рак на простатата, са триизмерни, което означава, че всяка една проба ще даде само малка снимка на тумора.
В ново проучване, публикувано в Nature и финансирано от Cancer Research UK, изследователите са използвали пространствена транскриптомия, за да създадат карта на напречното сечение на цяла простата, включително области на здрави и ракови клетки.
Чрез групиране на клетки с подобна генетична идентичност, те били изненадани да видят области от предполагаемо здрава тъкан, която вече имала много от генетичните характеристики на рака. Това откритие било изненадващо както поради генетичната променливост в тъканта, така и поради големия брой клетки, които биха се считали за здрави, но които съдържат мутации, обикновено идентифицирани с ракови клетки.
Алистър Лам от Nuffield Department of Surgical Sciences в Оксфорд, който съвместно ръководи проучването, казва: „Простатната тъкан е триизмерна и като повечето органи може да развие рак. Ние все още имаме много да научим за това какви клетъчни промени причиняват рак и къде започва. Едно нещо, в което сме доста уверени е, че започва с генетични мутации.“
„Никога преди не сме имали такова ниво на разделителна способност и този нов подход разкри някои изненадващи резултати. Например открихме, че много от събитията с броя на копията, които преди смятахме, че са свързани конкретно с рака, всъщност вече присъстват в доброкачествена тъкан .Това има големи последици за диагностицирането, а също и потенциално за вземането на решение кои части от рака се нуждаят от лечение.“
Професор Йоаким Лундеберг от Кралския технологичен институт KTH каза: „Картографирането на хиляди тъканни региони в един експеримент е безпрецедентен подход за деконволюция на хетерогенността на туморите и тяхната микросреда. Този изглед с висока разделителна способност оказва влияние върху нашия начин за справяне със сложни екосистеми като рак. Възможността за идентифициране на ранни събития е особено вълнуваща в бъдеще.“
Освен това изследователи анализирали повече от 150 000 области в три простатни тумора, два вида рак на гърдата, някои кожни, на лимфните възли и някои мозъчни тъкани. Така разработили алгоритъм за проследяване на групи от клетки със сходни генетични промени. Така откриват и тяхното точно местоположение. Този подход им позволява да приближат директно от видимата тъкан през микроскопични многоклетъчни структури направо в самите гени, като същевременно задържат цялостния пейзаж на тъканта.
Източници: Оксфордски университет; www.sciencedaily.com