Чревният микробиом: защо е толкова важен?

Чревният микробиом и здравето на червата се влияе пряко от храните, които консумираме и начина, по който живеем. Добре работещата храносмилателна система доказано подобрява цялостното здраве на организма и имунната система, което от своя страна помага за предотвратяването на различни заболявания, включително рак.

Какво представлява чревният микробиом и защо е важен?

Чревният микробиом на всеки е различен. Микробиомът се състои от трилиони организми, които живеят върху нас и в нас, предимно бактерии, заедно с вируси и гъбички. Всъщност хората имат 10-100 пъти повече микробна ДНК от нашата собствена ДНК! Най-голям брой от тези микроби се намират в нашия стомашно-чревен тракт.

Ние имаме симбиотична връзка с микробите в нашите черва. Те ни помагат да смиламе и разграждаме храната и лекарствата; защитават ни от патогенни бактерии; разграждат фибрите (които от своя страна подхранват добрите бактерии); и изпълняват други основни функции.

Нездравословният микробиом се свързва с много заболявания и състояния, включително затлъстяване, диабет, възпалително заболяване на червата, рак, екзема, алергии, астма и дори депресия (в следствие на взаимодействието между червата и мозъка).

Съществува симбиотична връзка между нашия микробиом и нашата имунна система. Излагането на микроби всъщност помага да „тренира“ имунната ни система да се бори с патогенни бактерии.

Какво определя „здравия“ микробиом?

По-голямата част от нашия микробиом се определя от нещата, които консумираме всеки ден, като храната, която ядем и лекарствата, които приемаме. Генетиката има много малко влияние.

Диета на растителна основа и упражнения са ключовите начини за постигане на здравословен микробиом. Бактериалният състав на здравия микробиом ще варира от човек на човек, така че в повечето случаи няма смисъл да се тества за определени бактерии. Начинът на живот е по-скоро индикатор.

Каква е връзката между здравия микробиом и рака?

Благоприятните чревни бактерии намаляват риска от рак. Виждали сме това по-специално при колоректален рак. Има някои данни, че здравословното хранене и упражненията подобряват резултатите, когато пациентът е на химиотерапия.

Каква е връзката между здравия чревен микробиом и отговора на имунотерапията?

Един фактор, определящ отговора към имунотерапията, е чревната микрофлора. В проучване върху животни учени прехвърлили изпражнения от мишки, които са отговорили на имунотерапия, на мишки, които не са реагирали, а мишките неотговарящи на тази терапия започнали да се повлияват от нея.

Това отнася ли се и за хората?

Изследователи открили ключови разлики в микробиома между хората, които са отговорили на имунотерапия, и тези, които не реагирали на нея. Те прехвърлили изпражнения от реагиращи на имунотерапия хора в неотзивчиви мишки и след това мишките били в състояние да реагират на имунотерапията. Някои малки проучвания показват, че когато пациентите, които не са отговорили на имунотерапията, получават фекална трансплантация от реагиращи пациенти, тяхната отзивчивост към имунотерапията се увеличава с 30%.

Бактериите, свързани с добър отговор към имунотерапия, са тези с известна ключова роля в храносмилането и ферментацията на фибрите. Пациентите, които консумират достатъчно фибри, имат подобрен отговор към имунотерапията. Проучвания върху животни потвърждават това откритие.

Тогава очевидният въпрос е, ако човешкият микробиом се промени чрез диета, може ли да подобри отговора към имунотерапия? Тези проучвания се провеждат в момента.

Как да подхранваме полезната микрофлора на червата?

По същество най-добрата диета за здрава микрофлора е противораковата (противовъзпалителна) растителна диета, пълна с хранителни вещества и фибри: разнообразни пълнозърнести храни, бобови растения, зеленчуци и плодове.

Фибрите се считат за „пребиотик“, което означава, че подхранват бактериите, които вече са в червата. Консумирането на фибри не въвежда нови бактерии. Това просто измества бактериалния състав на нашата микробиомна екосистема. При един човек определени бактерии могат да извършват по-голямата част от храносмилането на фибрите; при друг човек различни бактерии могат да изпълняват същата функция. Така че не е важен специфичен вид бактерии; важна е функцията, която изпълняват тези бактерии. Ето защо тестове за специфични бактерии в червата, не ни дават много информация.

„Пробиотиците“, от друга страна, са истински бактерии. Проучванията показват, че хората, които увеличават порциите на пробиотични храни в диетата си, увеличават цялостното разнообразие и богатство на чревния микробиом. Примери за пробиотични храни са кисело мляко, различни йогурти, кефирно кисело зеле и кимчи. Всички те съдържат живи бактерии.

Пробиотичните добавки не се препоръчват. Парадоксално е, че пробиотичните добавки намаляват бактериалното разнообразие в микробиома и намаляват отговора към имунотерапията. Дори след приемане на курс от антибиотици, пробиотичните добавки без рецепта намаляват и забавят възстановяването на нормалната микрофлора. Някои от допълнителните бактерии конкурентно изключват полезните бактерии, които вече присъстват в червата. Компаниите за пробиотични добавки включват бактерии, които са най-лесни за култивиране и разпространение в масови количества. Това не са непременно тези, които са най-важни за здравето на червата.

В заключение можем да кажем, че:

• Съществува тясна връзка между чревния микробиом и имунната система.

• Диетата е ключов фактор за микробиома.

• Микробиомът влияе върху риска от рак и други заболявания.

• Не разбираме защо някои хора реагират на имунотерапия, а други не. Състоянието на чревната флора може да е фактор.

• Можем да повлияем на микробиома с богата на хранителни вещества и фибри диета на растителна основа.

• Пробиотичните добавки не се препоръчват.

Източник: www.anticancerlifestyle.org